ЗАВЕТ

Завият ли очите ми с дантела,

посипят ли ковчега ми със пръст,

загледай се в крилете на орела,

разперени като надгробен кръст,

и запомни, че мъж не се жалее

с пресипнал глас и сълзи във очи.

Мъжът обича вино да се лее.

Мъжът обича песен да звучи.

Мъжът обича с вятър да се бори.

Мъжът обича мирис на тютюн.

Той никога на колене не моли.

Заклева се във хляб и във куршум.

На колене мъжът е като знаме,

пречупено сред бойното поле.

Мъжът е мъж, когато се изправи

и тръгне пред препускащи коне.

И ако ти в орела ме познаеш,

снагата си - топола - изправи,

запей ми песента, която знаеш,

единствено от нея не боли.

Разлей ми вино, за да се опия.

Цигара запали - да ми дими.

Повикаш ли ме - няма да се скрия.

Поискаш ли ме - хляба целуни.

Валентин Йорданов