От пиесата"Лицева опора"

КЛЕТВА - НА ЖЕНА МИ

Да бе море - във тебе бих се давил.

Да бе земя - пребродил бих те сам.

Да бе звезда - ракета бих направил.

Да беше птица - с вятър бих те галил.

Да беше стих - аз щях да те създам.

Да беше песен - щях да те изпея.

Да бе светулка-щях да съм нощта.

Да беше жар - във тебе щях да тлея.

Да бе пътека - скитал бих по нея.

Да бе молитва - щях да те шептя.

Да беше звън - аз щях да съм камбана.

Да бе поток - аз щях да съм брега.

От хиляди, пак ти ще си призвана

да бъдеш моя същност и съдба!



 

СЛУЧКА

Звезди. Море. Вълни. Разходка. Вятър.

Целувка. Смях. Целувка. Свобода.

Мечти. Пейзаж. Часовник. Чайка. Пясък.

Прегръдка. Вяра. Грях. Сълзи. Жена.


Игра. Любов. Очи. Пожари. Шепот.

Страх. Целувка. Страх. Море. Дъга.

Раздяла. Болка. Рамка. Миг. Пътека.

Усещане. Молитва. Бяг. Жена.


Тревога. Крясък. Чайка. Случка. Вечер.

Тъга. Сърце. Поема. Самота.

Изкачване. Хотел. Надежда. Среща.

Любов. Целувка. Щастие. Жена.




 

ПРЕПИВАНЕ С ЛЮБОВ

Не от любов, а с любов ще препия.

Нека ме дави жесток махмурлук,

като животно ранено да вия -

тя, любовта, е без цвят и без звук.


Само ухае. А благите пръски

дето полепнат - поникват цветя.

От аромата им нежен възкръсва

пламък на нова любовна игра.


Допир на чувства. Конвулсно потръпват

двете разголени наши мечти.

Те от наслада в една се превръщат,

белег между им съвсем не личи.


Не от любов, а с любов ще препия,

без притеснения, без капчица свян.

Няма по-силна от тази магия -

с пръст да те сочат: „С любов е пиян!”

ЗАВЕТ

Завият ли очите ми с дантела,

посипят ли ковчега ми със пръст,

загледай се в крилете на орела,

разперени като надгробен кръст,

и запомни, че мъж не се жалее

с пресипнал глас и сълзи във очи.

Мъжът обича вино да се лее.

Мъжът обича песен да звучи.

Мъжът обича с вятър да се бори.

Мъжът обича мирис на тютюн.

Той никога на колене не моли.

Заклева се във хляб и във куршум.

На колене мъжът е като знаме,

пречупено сред бойното поле.

Мъжът е мъж, когато се изправи

и тръгне пред препускащи коне.

И ако ти в орела ме познаеш,

снагата си - топола - изправи,

запей ми песента, която знаеш,

единствено от нея не боли.

Разлей ми вино, за да се опия.

Цигара запали - да ми дими.

Повикаш ли ме - няма да се скрия.

Поискаш ли ме - хляба целуни.

Валентин Йорданов